За книгата: 2022 г. / В християнската култура жените често са били наричани „съдове на греха". Това се дължи на прародителката Ева, която изяла плода на дървото на познанието по подстрекателство на Сатана. Теолозите направиха съпругата на Адам отговорна за всички последващи страдания на човечеството, а идеята за жената като съучастник на дявола узакони патриархалната власт над нея и необходимостта от нейното подчинение. Но през 19 век се планира преразглеждане на този постулат в културата: под влиянието на романтизма фигурата на дявола и образът на грехопадението започват да се свързват с идеята за освобождение, на първо място, освобождение от християнската патриархална тирания и мизогиния в контекста на леви, антиклерикални, езотерични и артистични движения от онова време. В книгата си Пер Факснелд изследва образа на Луцифер като освободител на жените през „дългия 19 век“, използвайки обширен материал: от литературни произведения, научни трудове и рецензии на вестници до ранни филми, картини и дори бижута. Работата на Факснелд помага да се проследи как различните еманципаторски дискурси, възникващи по това време, се обединяват, за да се борят срещу консервативните сили под знамето на християнството. Пер Факснелд е историк на религията в Стокхолмския университет, специализиращ в западната езотерика, „алтернативната духовност“ и новите религиозни движения.